Вещицата, която искаш
Когато вечеряш под бледа луна
и с нея поделяш сухари от време,
изгрявам добра и грижовна жена -
в чертичка на ирис в очи нажалени.
Уж пролетен май е събудил жита
и яркозелена цъфти тишината,
но хладен немее прагът в нощта,
гласът не е мой – стакато от радио.
В червеното вино се давят мечти,
мушици целуват студената чаша.
Петна по стената, витраж от реки, ...