theironlady (Златина Георгиева)
216 228
16.05.2014 г., 11:56 ч.  

Вещицата, която искаш 

  Поезия
1001 1 5

Вещицата, която искаш

 

Когато вечеряш под бледа луна

и с нея поделяш сухари от време,

изгрявам добра и грижовна жена -

в чертичка на ирис в очи  нажалени.

 

Уж пролетен май е събудил жита

и яркозелена цъфти тишината,

но хладен немее прагът в нощта,

гласът не е мой – стакато от радио.

 

В червеното вино се давят мечти,

мушици целуват студената чаша.

Петна по стената, витраж от реки,

хартиен човек, прогизнал от влага.

 

Една безподобна и няма тъга

обсебва те ничком и падаш под нея.

Любовно върти те на шиш, на пета,

не светиш, горчиш и ти идва да стенеш...

 

Тогава ще вляза, ще светна добра,

с очи от жарава, с коса разлетяна,

а в скута на рокля от ярка басма -

бели орехи нося да лекуваме рана...

 

Отхапи от ядеца, омагьосай дъха,

похлупи се в ръцете ми локви -

бяла обич дано да пореже  душа,

черна страст да я върже без болка!

 

Тая нощ ще замеся в доба тъма

кръгла, корава и пареща пита.

Ще я вдигнем високо, като наша съдба,

да ни храни с любов без насита!

 

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??