...Вестители на любовта...

Пеперудите на любовта отново ме обикалят,

безсрамно кръжат си във стомаха ми, в сърцето ми

във всяко едно мое кътче и изработват крилата ми...,

и рисуват с техните целият ми свят, всеки миг живот...

И питам ги"Вие знаете ли колко много боли?"

И отговарям си "Естествено, че не..., не знаете!

Вие помните само любовта и забравяте болката!

 А от любов страдала съм много - с костите и със сърцето!

И сега те отново летят в мен така любезни и гальовни,
освежават лицето и душата ми, валят дъги с крилата им
И не спират да ме гъделичкат, в кръг да ме въртят!

И знам, че те са пътят към щастието и свободата! 

Чувствам го неизменно, но се страхувам да обичам отново,
Страхувам се отново да страдам! Радостта научих е сълзи!
От тези малки лодки  не искам да потъвам отново на дъното!

Така, че пеперуди на любовта..., идете си, моля ви далеч...!

Аз вече не искам да плача, не искам да страдам!
 Не искам никога вече да се влюбя! Не, не искам!

И още един въпрос " Защо ме известявате, мили мои

след като вече сте дошли и сте се вмъкнали в мен?

Вече съм влюбена и сега какво да правя, м ?!

Известители на любовта сте били! Да, ама не!

По скоро сте някакви велики изследователи

и затова лесно забравяте и не предупреждавате!

За неопределено време всичко около мен мълчеше,

докато изведнъж не решихте да ми отговорите:

Напротив, знаем, че боли, но с вас и нас ни боли!

А, ако поискате да сте щастливи, дори в мъката ще сте!

Щом сте заедно, всичко ще си струва и няма да сте сами!

И за да няма съмнение! Щом се обичате, няма да се загубите!

Но и да се загубите, верния път е пред вас - Обичайте се!

Както се обичате сега, просто се обичайте, както можете!