23 sept 2013, 18:47

Ветре мой! 

  Poesía » Civil
760 0 17
Синеоко - утрото ме гали.
Жълтолика - шепне есента.
Будят се копнежите заспали.
В стаята мирише на листа.
Цяла нощ в прозореца отворен
вятърът прохладен е играл.
И с палитра, грабната отгоре
своето изкуство е разстлал.
Златозарна есенна картина.
Как да стъпя? Трябва да летя...
Жълт килим изронена невинност.
Боже мой! Реална ли е тя? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??