8 may 2013, 14:36

Ветренски изгреви 

  Poesía
849 0 4

 

ВЕТРЕНСКИ ИЗГРЕВИ

 

                    На внучките ми, близначките Рая и Деница

 

Прониза острието на деня

доспехите на Рицаря на здрача

и месецът полека избледня

и стана синкав и почти прозрачен;

 

а звездната жарава посивя,

изби по облаците кръв червена

и кръпките на тъмните нивя

се проснаха по равното пред мене.

 

Светът,

смолисто-чер до преди миг,

се оцвети внезапно – свеж и пъстър,

раздуха вятър плахия светлик

и синьото в небето стана гъсто.

 

Изплува от мъглата речен бряг,

могила сгърбена насред тревите,

на жарко слънце златният варак

тук-там поръби подранило жито.

 

Пролая куче.

Бобец разпилян,

се търколи по хълма козе стадо,

проточи шия стар прогнил геран,

отвикнал ледена вода да вади.

 

И заживя светът.

И скърцат пак

на часовете дълги колелата

до залеза, преди да падне мрак,

до оня ръб на времето, когато

 

ще блесне като златен щит над нас

в десницата на Рицаря на здрача

луната кръгла.

И ще дойде час

в нощта светът полека да прекрачи.

 

И да заспи.

Додето съмне вън

и плах светлик изгрее на небето,

додето стане слънцето от сън

и всичко се повтори и потрети...

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!
  • Прекрасна картина, майсторски нарисувана! Страхотно! =)
  • Прекрасно е..., - има и други Ветренски изгреви - розoви...!!!
    "И заживя светът.
    И скърцат пак
    на часовете дълги колелата
    до залеза, преди да падне мрак,
    до оня ръб на времето, когато

    ще блесне като златен щит над нас
    в десницата на Рицаря на здрача
    луната кръгла."
Propuestas
: ??:??