Вездесъща

4 mar 2022, 12:22

Poesía » Filosófica, Civil

172 1 2

Искам целият свят полудял
да се вмести в ръцете ми топли,
да изплаче всемирната жал,
дай ми, Боже душа – всички вопли,

непрекършена да издържи,
само нощем да пали кандило,
че смъртта не признава лъжи,
само време – хиени родило,

къса хищно небесната плът,
падат мъртви звезди из блатата,
слепи, Господи сочат ни път,
поругават повелята свята.

В съвестта ми откос, след откос,
а душата ми с дрипава дреха,
пак загръща света. Без въпрос,
утре има, но другото взеха.

Ще разсъмне и вятърът пак,
ще разсее дима, ще се връща,
а очите на дрипав хлапак
пак надежда ще спи – вездесъща.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.