ВЕЗНИ
Окуцялото време край нас
почуква със свойта тояга.
Оставаме под негова власт -
защото младостта ни избяга.
Завихрени отиват си дните.
Нощем заспиваме със страх.
Към смърт ни клонят везните,
но още къпем очите
в звезден прах...
© Мимо Николов Todos los derechos reservados