valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
17 ene 2009, 10:25

Вглеждане в себе си 

  Poesía
555 0 7
Напудрих тишината като бебе.
Надеждата увих във памперс здраво.
Мечтата си нахраних със безвремие,
а мъката подквасих като хляба.

Луната като люлка се залюшка.
Звездите затрептяха балеринно.
Страхът подтиснат в ъгъла се сгуши,
не можещ да понася нощно синьо.

Вратата се опита да запее,
но пантите ръждиво изръмжаха.
Прозорците разплакани живееха,
пречупвайки във вадите си мрака.

Стените бяха карти на съдбата,
а стаята - един квадратен глобус.
Оста бях аз. Завъртах светлината,
подреждах любовта си в сложен ребус.

Зорницата усмихната почука.
Отворих и да кацне на дланта ми.
Нима съм ос на собствената скука?
Прекрачих прага, за да стана знаме.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??