Вглеждане в себе си
Напудрих тишината като бебе.
Надеждата увих във памперс здраво.
Мечтата си нахраних със безвремие,
а мъката подквасих като хляба.
Луната като люлка се залюшка.
Звездите затрептяха балеринно.
Страхът подтиснат в ъгъла се сгуши,
не можещ да понася нощно синьо.
Вратата се опита да запее,
но пантите ръждиво изръмжаха.
Прозорците разплакани живееха,
пречупвайки във вадите си мрака.
Стените бяха карти на съдбата,
а стаята - един квадратен глобус.
Оста бях аз. Завъртах светлината,
подреждах любовта си в сложен ребус.
Зорницата усмихната почука.
Отворих и да кацне на дланта ми.
Нима съм ос на собствената скука?
Прекрачих прага, за да стана знаме.
Надеждата увих във памперс здраво.
Мечтата си нахраних със безвремие,
а мъката подквасих като хляба.
Луната като люлка се залюшка.
Звездите затрептяха балеринно.
Страхът подтиснат в ъгъла се сгуши,
не можещ да понася нощно синьо.
Вратата се опита да запее,
но пантите ръждиво изръмжаха.
Прозорците разплакани живееха,
пречупвайки във вадите си мрака.
Стените бяха карти на съдбата,
а стаята - един квадратен глобус.
Оста бях аз. Завъртах светлината,
подреждах любовта си в сложен ребус.
Зорницата усмихната почука.
Отворих и да кацне на дланта ми.
Нима съм ос на собствената скука?
Прекрачих прага, за да стана знаме.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
