26 jun 2024, 9:57

Вградени в камъка....

  Poesía
661 0 0

        

Вградени в камъка светъл, смирени,

със същата своя- и друга- тъга,

те никога няма ръка, разгневени,

да вдигнат към скулптура,

майките наши свещени.

 

Ще чакат те винаги, всичките вечери,

ще свири вятърът в клоните- бял;

вълните ще стигат, по него увлечени,

пясъка, брегът опустял:

майките наши обречени.

 

А утрото ще идва с очите им.

Ще плаче със сълзите им топли дъжда.

Ще литват от дърветата- душите им-

съвсем загорели и крехки, уморени листа.

Майките наши обичани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...