Конвоят на зимата съпровождаме до следобеда,
където помръкнала, огньве от обич запалила,
искам с длани да сгрея лицето ти.
И вградила своята сянка единствено в Лятото,
усещам как снегът под мен се стопява
от разлива на моята жаркост.
Притихнала тихо, под снегопада от бяло
те прихлупвам с целувка,
намерила смисъла в нашето щастие!
01.01.2008г.