Jan 7, 2008, 9:58 PM

Вграждане 

  Poetry » Love
757 0 9

Конвоят на зимата съпровождаме до следобеда,

където помръкнала, огньве от обич запалила,

искам с длани да сгрея лицето ти.

И вградила своята сянка единствено в Лятото,

усещам как снегът под мен се стопява

от разлива на моята жаркост.

Притихнала тихо, под снегопада от бяло

те прихлупвам с целувка,

намерила смисъла в нашето щастие!

01.01.2008г.

 

 

 

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??