Камъчето, което обръща каруца,
имало каменно — но — сърце.
И сърцето му каза ми: "Ако нещо ти куца,
нещичко направи - с ръце.
Жена погали. Дай на бедняка.
От богатия — ако можеш — вземи.
Всяка обич е свята. Не я карай да чака.
Побеждаваш ли — предлагай "реми".
И на камъчето, което обръща каруца,
аз постлах му в мойто легло.
И цигулчица каменна до мен заскрибуца.
А каквото било — било.
© Александър Белчев Todos los derechos reservados
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=391&LangID=1