20 abr 2008, 6:50

VIA = По пътя

  Poesía » Otra
1K 0 10

 

 

Камъчето, което обръща каруца,
имало каменно — но — сърце.
И сърцето му каза ми: "Ако нещо ти куца,
нещичко направи - с ръце. 

 

Жена погали. Дай на бедняка.
От богатия — ако можеш — вземи.
Всяка обич е свята. Не я карай да чака.
Побеждаваш ли — предлагай "реми".


 

И на камъчето, което обръща каруца,
аз постлах му в мойто легло.
И цигулчица каменна до мен заскрибуца.
А каквото било — било.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами не знам... Така ми звучеше - така го написах. Може и да изглежда понагласено, не бях се замислял. Но е късно вече да коригирам, а и не ми се ще, не съм убеден напълно в необходимостта от поправка тук. А е късно, понеже е от втората ми книга, отдавна издадена и изчерпана.Може да се прочете в електронен вид на страницата ми в "Словото":
    http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=391&LangID=1
  • Хм. Харесвам стиховете ти и ги чета, повечето. Ма тая "цигулчица" ...
    Поздрав!
  • "Пътят е целта"! И се съгласих! Поздрави!
  • Мълча скромно. И хубав празник пожелавам на всички!
  • Много интересен за мен стих!!!
    Браво, Александър!!!
    Много ми допада философията ти, да не кажа, че това е и моята философия...
    Имам един любим израз - "Убий простака с благородство".
    Наистина се убива простащината тъкмо по този начин - проверено е вече
    А и още нещо - човек трябва да се състезава не с другите, а със себе си. Това също се вписва.
    А пък всеки си има път за извървяване. Никой не може да извърви моя път, нито аз нечий друг. С бой или без бой , не става по-бързо или по-качествено
    Има и много лирика във философията ти!!!
    А това вече е крачката към съвършенството.
    Благодаря ти!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...