20 апр. 2008 г., 06:50

VIA = По пътя

999 0 10

 

 

Камъчето, което обръща каруца,
имало каменно — но — сърце.
И сърцето му каза ми: "Ако нещо ти куца,
нещичко направи - с ръце. 

 

Жена погали. Дай на бедняка.
От богатия — ако можеш — вземи.
Всяка обич е свята. Не я карай да чака.
Побеждаваш ли — предлагай "реми".


 

И на камъчето, което обръща каруца,
аз постлах му в мойто легло.
И цигулчица каменна до мен заскрибуца.
А каквото било — било.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами не знам... Така ми звучеше - така го написах. Може и да изглежда понагласено, не бях се замислял. Но е късно вече да коригирам, а и не ми се ще, не съм убеден напълно в необходимостта от поправка тук. А е късно, понеже е от втората ми книга, отдавна издадена и изчерпана.Може да се прочете в електронен вид на страницата ми в "Словото":
    http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=391&LangID=1
  • Хм. Харесвам стиховете ти и ги чета, повечето. Ма тая "цигулчица" ...
    Поздрав!
  • "Пътят е целта"! И се съгласих! Поздрави!
  • Мълча скромно. И хубав празник пожелавам на всички!
  • Много интересен за мен стих!!!
    Браво, Александър!!!
    Много ми допада философията ти, да не кажа, че това е и моята философия...
    Имам един любим израз - "Убий простака с благородство".
    Наистина се убива простащината тъкмо по този начин - проверено е вече
    А и още нещо - човек трябва да се състезава не с другите, а със себе си. Това също се вписва.
    А пък всеки си има път за извървяване. Никой не може да извърви моя път, нито аз нечий друг. С бой или без бой , не става по-бързо или по-качествено
    Има и много лирика във философията ти!!!
    А това вече е крачката към съвършенството.
    Благодаря ти!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...