1 ene 2009, 19:26

Видение 

  Poesía
685 0 2
Видение
Душата ми бе твоя пленница смирена,
животът ми на тебе бе дарен,
ала в сърцето си омайно, нежно
не отдели местенце мъничко за мен.
Сънувах те във сънища блажени,
с раздухани от вятъра коси,
от пурпура на изгрева огрени,
ухаещи на цъфнали липи.
Сънувах те сред цъфнала градина,
обляна в утринна роса,
вървеше ти с походка дивна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Велков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??