Видение
Видение
Душата ми бе твоя пленница смирена,
животът ми на тебе бе дарен,
ала в сърцето си омайно, нежно
не отдели местенце мъничко за мен.
Сънувах те във сънища блажени,
с раздухани от вятъра коси,
от пурпура на изгрева огрени,
ухаещи на цъфнали липи.
Сънувах те сред цъфнала градина,
обляна в утринна роса,
вървеше ти с походка дивна,
грациозна из росната трева.
Обсипвах аз косите ти със цветове
и с поглед топъл те заливах,
а пееше ти песен чудна, неразбрана,
и звуците и носеха ми радост и покой.
И грееше душата ми щастлива
и питаше се: „Що си Ти?"-
на Пролетта и Изгрева творение,
или на славея сестричка нежна.
Но в миг изчезна ти като видение
и долових аз плясъци от литнала
в небето птица и полъх хладен ме обзе...
Не... Не си ти Щастие за мене отредено.
Отвън е вече слънцето изгряло
и птича врява всичко е заляла...
Прощавай, нощ - коварна нощ! Ах, чудна нощ!
Здравей, ти ден - прекрасен ден! Ох, труден ден!
Душата ми бе твоя пленница смирена,
животът ми на тебе бе дарен,
ала в сърцето си омайно, нежно
не отдели местенце мъничко за мен.
© Богдан Велков All rights reserved.
6 от мен 
