21 feb 2021, 21:14

Видение от плът

  Poesía
745 16 15

В окото ти погубен ще приседна -
последен лъч в един умиращ залез.
Душата ми е мярка за беззвездност,
сърцето е скиталец сред забрава...

Не ме отхвърляй даже инстинктивно,
отровата на времето руши кръвта ми.
В далечното космическо поле незримо
от капките й никне драконът без име.

Мистичен дракон, който ще те вдигне
с крилата си над непристъпни бездни.
Вулканът морав на звездите ще изригне
от полета над вечността низвергнат.

Ще станем гребен на безкрайното сияние.
Видение рушащо всяка бъдна тленност.
Родено в ехото на милиардите стенания
и в шепота нестихващ на обречените...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младене, след всички прекрасни коментари на още по-прекрасното ти стихотворение, каквото и да напиша ще е повторение на вече казаното. Благодаря ти за космическата приказка, която с огромно удоволствие прочетох!
  • Сред звездите!
    В мярката за вечност. Извън калъпите...
    Това е твоята поезия, Маестро!
  • Колеги по перо и приятели,
    Трогнат съм от вниманието ви. Напоследък доста рядко публикувам в този сайт и си мислех, че едва ли някой ще забележи скромния ми стих, но явно съм се лъгал. Вашата подкрепа и добро чувство ще ме накарат да продължа с публикациите си. Пожелавам на всеки един от вас здраве и великолепна нова седмица! Нека вдъхновението е постоянен ваш спътник!
  • Като прожекция на романтично-фантастично кино. С удоволствие прочетох.
  • Адмирации за стиха ти, Младене! Докосваш с космическите си стихове!
    С най - добри пожелания за нови творчески успехи!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...