vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
21 февр. 2021 г., 21:14

Видение от плът 

  Поэзия
582 16 15

В окото ти погубен ще приседна -
последен лъч в един умиращ залез.
Душата ми е мярка за беззвездност,
сърцето е скиталец сред забрава...

Не ме отхвърляй даже инстинктивно,
отровата на времето руши кръвта ми.
В далечното космическо поле незримо
от капките й никне драконът без име.

Мистичен дракон, който ще те вдигне
с крилата си над непристъпни бездни.
Вулканът морав на звездите ще изригне
от полета над вечността низвергнат.

Ще станем гребен на безкрайното сияние.
Видение рушащо всяка бъдна тленност.
Родено в ехото на милиардите стенания
и в шепота нестихващ на обречените...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Младене, след всички прекрасни коментари на още по-прекрасното ти стихотворение, каквото и да напиша ще е повторение на вече казаното. Благодаря ти за космическата приказка, която с огромно удоволствие прочетох!
  • Сред звездите!
    В мярката за вечност. Извън калъпите...
    Това е твоята поезия, Маестро!
  • Колеги по перо и приятели,
    Трогнат съм от вниманието ви. Напоследък доста рядко публикувам в този сайт и си мислех, че едва ли някой ще забележи скромния ми стих, но явно съм се лъгал. Вашата подкрепа и добро чувство ще ме накарат да продължа с публикациите си. Пожелавам на всеки един от вас здраве и великолепна нова седмица! Нека вдъхновението е постоянен ваш спътник!
  • Като прожекция на романтично-фантастично кино. С удоволствие прочетох.
  • Адмирации за стиха ти, Младене! Докосваш с космическите си стихове!
    С най - добри пожелания за нови творчески успехи!
  • Космос, безвремие, любов и две души обречени! Поздравления.
  • Мистична картина, много подтекст, въздействащ фон, определено замислящо.
    Къде се губиш?
  • Мисълта е безплътна,дошла при нас от космоса, носеща непрестанно информация, която,ако се улови от мозъка, в случаят от твоя, се раждат уникални произведения, както е и твоето.Прекрасно е, Младен!
  • Младене, остави ме без дъх и без думи...
    Невероятна космическа красота!...
    Възхитена съм!
  • Красиво космическо видение! Прекрасен стих!
  • Космологията в това стихотворение изхожда от земното, населено с всеобща обреченост сред милиарди стенания, издига се нагоре и се разгръща в небесното, придобивайки вселенски измерения. Страдащият в своята погубеност човек, стоейки в дъното на залеза с душа омрачена „душата ми мярка за беззвездност“ (силен до физическа болка образ) търси приемане от едно „видение от плът“, ефирно същество, пред чийто взор е изправен. Душевният катаклизъм в това напрегнато очакване отеква в небесните сфери и разтърсва кърваво изригващите звездни пространства. В образа на зараждащият се могъщ дракон е видим спасителят, който издигайки се над тленното ще успее да пренесе двамата над небесното в ореола на чистото сияние. Съгласна съм със Стойчо, че стихотворението притежава ярка филмова образност.
  • Фантастично!
  • Имам чувството, че съм сред фантастичните декори на "Аватар"!
    Явно любовта е не само земна благодат...
    Поздравления, Младен!
  • Силно, образно, въздействащо - както само ти умееш!
  • Отново прекрасни космически стихове, земята не стига на волната ти душа.
Предложения
: ??:??