Видение от плът
В окото ти погубен ще приседна -
последен лъч в един умиращ залез.
Душата ми е мярка за беззвездност,
сърцето е скиталец сред забрава...
Не ме отхвърляй даже инстинктивно,
отровата на времето руши кръвта ми.
В далечното космическо поле незримо
от капките й никне драконът без име.
Мистичен дракон, който ще те вдигне
с крилата си над непристъпни бездни.
Вулканът морав на звездите ще изригне
от полета над вечността низвергнат.
Ще станем гребен на безкрайното сияние.
Видение рушащо всяка бъдна тленност.
Родено в ехото на милиардите стенания
и в шепота нестихващ на обречените...
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Младене, след всички прекрасни коментари на още по-прекрасното ти стихотворение, каквото и да напиша ще е повторение на вече казаното. Благодаря ти за космическата приказка, която с огромно удоволствие прочетох!
-
Сред звездите!
В мярката за вечност. Извън калъпите...
Това е твоята поезия, Маестро! -
Колеги по перо и приятели,
Трогнат съм от вниманието ви. Напоследък доста рядко публикувам в този сайт и си мислех, че едва ли някой ще забележи скромния ми стих, но явно съм се лъгал. Вашата подкрепа и добро чувство ще ме накарат да продължа с публикациите си. Пожелавам на всеки един от вас здраве и великолепна нова седмица! Нека вдъхновението е постоянен ваш спътник! -
Като прожекция на романтично-фантастично кино. С удоволствие прочетох.
-
Адмирации за стиха ти, Младене! Докосваш с космическите си стихове!
С най - добри пожелания за нови творчески успехи! -
Космос, безвремие, любов и две души обречени! Поздравления.
-
Мистична картина, много подтекст, въздействащ фон, определено замислящо.
Къде се губиш? -
Мисълта е безплътна,дошла при нас от космоса, носеща непрестанно информация, която,ако се улови от мозъка, в случаят от твоя, се раждат уникални произведения, както е и твоето.Прекрасно е, Младен!
-
Младене, остави ме без дъх и без думи...
Невероятна космическа красота!...
Възхитена съм! -
Красиво космическо видение! Прекрасен стих!
-
Космологията в това стихотворение изхожда от земното, населено с всеобща обреченост сред милиарди стенания, издига се нагоре и се разгръща в небесното, придобивайки вселенски измерения. Страдащият в своята погубеност човек, стоейки в дъното на залеза с душа омрачена „душата ми мярка за беззвездност“ (силен до физическа болка образ) търси приемане от едно „видение от плът“, ефирно същество, пред чийто взор е изправен. Душевният катаклизъм в това напрегнато очакване отеква в небесните сфери и разтърсва кърваво изригващите звездни пространства. В образа на зараждащият се могъщ дракон е видим спасителят, който издигайки се над тленното ще успее да пренесе двамата над небесното в ореола на чистото сияние. Съгласна съм със Стойчо, че стихотворението притежава ярка филмова образност.
-
Фантастично!
-
Имам чувството, че съм сред фантастичните декори на "Аватар"!
Явно любовта е не само земна благодат...
Поздравления, Младен! -
Силно, образно, въздействащо - както само ти умееш!
-
Отново прекрасни космически стихове, земята не стига на волната ти душа.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
