Видение от плът
В окото ти погубен ще приседна -
последен лъч в един умиращ залез.
Душата ми е мярка за беззвездност,
сърцето е скиталец сред забрава...
Не ме отхвърляй даже инстинктивно,
отровата на времето руши кръвта ми.
В далечното космическо поле незримо
от капките й никне драконът без име.
Мистичен дракон, който ще те вдигне
с крилата си над непристъпни бездни.
Вулканът морав на звездите ще изригне
от полета над вечността низвергнат.
Ще станем гребен на безкрайното сияние.
Видение рушащо всяка бъдна тленност.
Родено в ехото на милиардите стенания
и в шепота нестихващ на обречените...
© Младен Мисана All rights reserved.
