Видение в лятната нощ...
(Безсъние в лятна нощ)
Лятна нощ зави Земята...
... Вятър вихрено повя
и примъкна Необята
върху – „Моята” земя...
Разпиляха се Звездите
по Небесният харман...
Нейде женски глас изхлипа
и заглъхна неразбран...
В клоните зашумоляха
кротко сънните гнезда...
Тиха нощ и всяка стряха
приюти една звезда...
... Приказна като легенда,
нежна, галеща с разкош –
Бóже, колко е вълшебна
звездооката ти нощ!...
А зад ъгъла прикътан
Ти ли ме попами вън,
и ме залюля из пътя
в тази нощ – наместо в сън...
В Любовта и Боже в Тебе,
вярата ми е една
и е както хвърлен жребий --
другото е суета!...
За това сега бих тръгнал
аз със Вятърът в нощта --
сам на скитане обръгнал
да го посветя в Страстта...
За да знае как се диша
от умора след любов,
как от всеки дъх предишен
ражда се копнежен зов...
Задухът ме е омаял,
маранята натежá,
но в Началото и в Края --
нямам право да греша...
... Нещо въздуха докосна
мислех вятър е, а то
бе видение среднощно
и в мига разбрах, защо:
--е чаровна и прехласната,
и пленителна нощта –
там от сенките, прекрасна,
идваше към мен Жена!...
... Съблазнително--гальовна,
сюрреална във нощта,
а Стихията любовна
ни в торнадо завъртя...
... Но когато тя във мрака
от където се явѝ
върна се, Мъжът проплака
в мен и болка ме превѝ...
17.06.2017.
© Коста Качев Todos los derechos reservados