Видения

27 mar 2019, 8:41

Poesía

203 0 3

Портите разнебитени вият ужасно. -

Глутница вълци от глад побеснели.

В порутени къщи фиданки прорасли,

пият минало от житейски постели.

Малка фея полегнала в тревите,

в облаците загледана, поезия реди,

писана някога, някога от дедите...

любовен шепот, прежни мечти.

Оазис на чувства песен разлива.

Струни се късат, с тях и радостта.

Целунати устни обич попиват.

Люлее се вятърно лудо руса коса.

Боси крачета са небесните ангели.

Гъдел и смях - божествените ласки.

Пламък и вятър - житейските предели.

Дъжд от сълзи... и ухилени маски.

Няма нощ. Духове бродят и денем.

Губя се в тъмната страна на луната.

Без сън, видения неуловими дебна.

И зная... вие вълча обич по земята...

26 03 2019

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-03-28T10:52:54+02:00

Благодаря ви, Елена и Кети! Точно - усещане е за минало, потънало в пепелта на забравата и настояще, търсещо корените на любовта си в това минало. Фиданките любов, ще никнат нови и светли, за да ни докажат, че тя е вечна... "В порутени къщи фиданки прорасли,

пият минало от житейски постели."
Ена (Елена Гоцева)

2019-03-27T23:27:41+02:00

Като превъртане на филмова лента...
И аз го възприех както Кети.
Въздейства, въздейства...
Хареса ми!
Katriona (Кети Рашева)

2019-03-27T19:12:00+02:00

Този стих го възприех с някакво друго, почти непознато сетиво - като усещане!