Видения
ВИДЕНИЯ
Портите разнебитени вият ужасно. -
Глутница вълци от глад побеснели.
В порутени къщи фиданки прорасли,
пият минало от житейски постели.
Малка фея полегнала в тревите,
в облаците загледана, поезия реди,
писана някога, някога от дедите...
любовен шепот, прежни мечти.
Оазис на чувства песен разлива.
Струни се късат, с тях и радостта.
Целунати устни обич попиват.
Люлее се вятърно лудо руса коса.
Боси крачета са небесните ангели.
Гъдел и смях - божествените ласки.
Пламък и вятър - житейските предели.
Дъжд от сълзи... и ухилени маски.
Няма нощ. Духове бродят и денем.
Губя се в тъмната страна на луната.
Без сън, видения неуловими дебна.
И зная... вие вълча обич по земята...
26 03 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
