Сърдечни приливи докосват 

брега на алена земя.

В залезни копнения минават

случките от миналите времена.

Събира слънцето на нашата страна

повърхностните отражения.

С тях се движат осеобразно 

и мечтите ни и скромните ни въжделения.

Брътвежите не ще сломят

на утрото посланието ведро.

От изток над морски ширини

изнищват се звездици от кросно.

Лъчисти нишки обгрижват

всеки рът, поток и заслон.

Над планински върхове се стеле

слънцебранен блед покров.

Ясните цветисти багри на нивите

пазят белези от минали сражения.

Битуват ранимите нашенски истини

в буйни вина и строги мълчания.

Въртят се в слънчев кръговрат

и залези, и утрини, и римни щрихи.

С България в сърцето отричам

всички безименни схеми.

На сестра ми