4.04.2020 г., 15:51

Видимите отражения в родната земя

782 0 0

Сърдечни приливи докосват 

брега на алена земя.

В залезни копнения минават

случките от миналите времена.

 

Събира слънцето на нашата страна

повърхностните отражения.

С тях се движат осеобразно 

и мечтите ни и скромните ни въжделения.

 

Брътвежите не ще сломят

на утрото посланието ведро.

От изток над морски ширини

изнищват се звездици от кросно.

 

Лъчисти нишки обгрижват

всеки рът, поток и заслон.

Над планински върхове се стеле

слънцебранен блед покров.

 

Ясните цветисти багри на нивите

пазят белези от минали сражения.

Битуват ранимите нашенски истини

в буйни вина и строги мълчания.

 

Въртят се в слънчев кръговрат

и залези, и утрини, и римни щрихи.

С България в сърцето отричам

всички безименни схеми.

 

На сестра ми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...