22 jul 2014, 23:09

Видимо само за сърцето

686 0 0

Видимо само за сърцето

 

Ти си въздуха, който дишам,
Ти си слънцето, което ме събужда,
Ти си искрата, която ме държи жива,
Ти си цветето в моите коси,
Ти си морето, каращо ме да настръхна
Всеки път щом зърна го,
Ти си огънят, бушуващ в сърцето ми,
Ти си всичко, което искам…
А ти дори не ме забелязваш,
Ти дори не знаеше за моето съществуване.
А аз бях там – до стария дъб,
И те гледах, и гледах…
Ти също ме гледаше,
Но ти виждаше през мен,
Аз за теб бях просто сянка…
Но ти никога не разбра,
Не отвори сърцето си за важните неща,
Не разбра моята душа, не разбра мен,
А аз просто исках един свят,
Свят без лъжи, грим и пози,
Свят само за нас…
Просто ти и аз сами в безкрая…
Но ти избра лъскавия окалян свят,
Свят, където парите са любов,
А сълзите - позор…
И продължаваш да гледаш в мен,
Но аз вече не съм до дървото.
Аз съм пролетта около теб,
Небето над теб,
Кръвта във вените ти,
Слънцето в очите ти
И мисълта в съзнанието ти.
Но ти отново виждаше през мен,
Отново не знаеш за мен,
Отново си далеч от мен…
Но този пък завинаги!
Аз не исках да съм прашинка,
Аз исках да съм всичко…
Сега го постигнах,
Но ти отново си далеч.
А можеш само с едно докосване
Да ме почувстваш,да ме усетиш.,
Можеш, но не искаш…
Сега аз съм там – в безкрая, но без теб.
Аз съм онази звезда, която свети най-силно
Щом вдигнеш очи към нощното небе…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пави Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...