22.07.2014 г., 23:09

Видимо само за сърцето

684 0 0

Видимо само за сърцето

 

Ти си въздуха, който дишам,
Ти си слънцето, което ме събужда,
Ти си искрата, която ме държи жива,
Ти си цветето в моите коси,
Ти си морето, каращо ме да настръхна
Всеки път щом зърна го,
Ти си огънят, бушуващ в сърцето ми,
Ти си всичко, което искам…
А ти дори не ме забелязваш,
Ти дори не знаеше за моето съществуване.
А аз бях там – до стария дъб,
И те гледах, и гледах…
Ти също ме гледаше,
Но ти виждаше през мен,
Аз за теб бях просто сянка…
Но ти никога не разбра,
Не отвори сърцето си за важните неща,
Не разбра моята душа, не разбра мен,
А аз просто исках един свят,
Свят без лъжи, грим и пози,
Свят само за нас…
Просто ти и аз сами в безкрая…
Но ти избра лъскавия окалян свят,
Свят, където парите са любов,
А сълзите - позор…
И продължаваш да гледаш в мен,
Но аз вече не съм до дървото.
Аз съм пролетта около теб,
Небето над теб,
Кръвта във вените ти,
Слънцето в очите ти
И мисълта в съзнанието ти.
Но ти отново виждаше през мен,
Отново не знаеш за мен,
Отново си далеч от мен…
Но този пък завинаги!
Аз не исках да съм прашинка,
Аз исках да съм всичко…
Сега го постигнах,
Но ти отново си далеч.
А можеш само с едно докосване
Да ме почувстваш,да ме усетиш.,
Можеш, но не искаш…
Сега аз съм там – в безкрая, но без теб.
Аз съм онази звезда, която свети най-силно
Щом вдигнеш очи към нощното небе…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пави Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...