Видрица

“Не бързай, а тръгни отрано!”

Ти няма как да не успееш,

ако посоката избрана

да следваш правилно умееш.

* * *

“Не питай старило,

а питай патило.”

Но след като е уточнило

какво, кога и как е било.

* * *

“Ум царува, ум робува –

ум патки пасе.”

Но все пак си струва –

без ум си прасе.

* * *

“Да би мирно седяло,

не би чудо видяло!”

Но, ако е спряло,

защо е живяло?

* * *

“Вълкът си мени козината, не и нрава.”

Но той все пак нещо променя!

* * *

“На лъжата краката са къси.”

Но дали дългите крака винаги казват истината?

* * *

„Който се смее последен, се смее най-добре.”

Ако му остане време...

* * *

„Който пее, зло не мисли.”

Но не е без значение чия песен пее.

* * *

„Утрото е по-мъдро от вечерта.”

Стига да не си махмурлия...

* * *

„Като изпуснеш влака – пътища много.”

Че днес кой се вози на влак!

* * *

Крайностите са добри като временно решение и то само в екстремни ситуации. За останалото време стигат прости и скучни решения.

* * *

Когато говорим за „Големия преход”, често забравяме колко преходни са понякога големите неща.

* * *

Канарчето стои затворено в клетката и не пее.

Но пуснато на свобода, то дали ще оцелее?

* * *

Не е важно на какъв език говориш, а какво искаш да кажеш!

* * *

Оптимистът мисли оптимално.

Той затова е оптимист –

Да гледа на живота си витално.

Но трябва в мисълта си да е чист!

* * *

Песимистът най–научно

Тезата си защитава.

Тя е: да живее скучно.

Но дали си заслужава?

* * *

“Поспри, о, миг, така си хубав ти!”

И спря мигът и не помръдна.

Останаха безброй мечти

И нищо ново се не сбъдна…