Sep 7, 2013, 7:49 PM

Видрица

  Poetry » Other
546 0 1

Видрица

 

“Не бързай, а тръгни отрано!”

Ти няма как да не успееш,

ако посоката избрана

да следваш правилно умееш.

* * *

“Не питай старило,

а питай патило.”

Но след като е уточнило

какво, кога и как е било.

* * *

“Ум царува, ум робува –

ум патки пасе.”

Но все пак си струва –

без ум си прасе.

* * *

“Да би мирно седяло,

не би чудо видяло!”

Но, ако е спряло,

защо е живяло?

* * *

“Вълкът си мени козината, не и нрава.”

Но той все пак нещо променя!

* * *

“На лъжата краката са къси.”

Но дали дългите крака винаги казват истината?

* * *

„Който се смее последен, се смее най-добре.”

Ако му остане време...

* * *

„Който пее, зло не мисли.”

Но не е без значение чия песен пее.

* * *

„Утрото е по-мъдро от вечерта.”

Стига да не си махмурлия...

* * *

„Като изпуснеш влака – пътища много.”

Че днес кой се вози на влак!

* * *

Крайностите са добри като временно решение и то само в екстремни ситуации. За останалото време стигат прости и скучни решения.

* * *

Когато говорим за „Големия преход”, често забравяме колко преходни са понякога големите неща.

* * *

Канарчето стои затворено в клетката и не пее.

Но пуснато на свобода, то дали ще оцелее?

* * *

Не е важно на какъв език говориш, а какво искаш да кажеш!

* * *

Оптимистът мисли оптимално.

Той затова е оптимист –

Да гледа на живота си витално.

Но трябва в мисълта си да е чист!

* * *

Песимистът най–научно

Тезата си защитава.

Тя е: да живее скучно.

Но дали си заслужава?

* * *

“Поспри, о, миг, така си хубав ти!”

И спря мигът и не помръдна.

Останаха безброй мечти

И нищо ново се не сбъдна…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно! Много харесах тези мъдрости! Поздравявам те!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...