31 dic 2004, 9:03

Видях ловците

  Poesía
1K 0 3
Видях ловците!
Без гости от града -
в ръката пушката, на рамото торбите,
през синури къпинови вървят.
Самотен изстрел за разтуха
бразда отваря в спечената тишина
и капки кръв отекват глухо
във шипката, не криеща сърна…
Сено в хранилките щом сложа,
в полузабравен ритуал
небето свъсено ще разтревожи
запаленото огънче със пушек бял.
Цвъртейки във жарта ще протестира
сланината наложена със праз,
а греяна ракийка ще намира
в душите им изгубения глас.
Ще заечи във буките отминалото време
на верните жени и смелите мъже:
Биляна пак платно ще бели
а Миле Попйорданов болен ще лежи.
Със “Бално”-то (неказаното пред юначе)
под вежди взорът ще тежи,
за своето Индже гора ще плаче,
сокол за брата ще тъжи.

Реката спомени ще влачи..

А надвечер жената ще гълчи.
Хлапетата зарадвано ще скачат…
Стъписани в предлунните лъчи
над одър топъл ще прекрачат
красиви Български жени,
непобедими Български мъже…
Ще правят нанизи от звездните мъниста,
от родната земя ще изплетат въже,
на него ще завържат люлка чиста
в която ще проплаква нашето дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...