Видях отчаян скитник през нощта
Отчаян скитник - паднала звезда,
блуждаеше във мрака без надежда.
Очите му - угаснала искра,
душата като дрипава одежда.
Навярно бе загубил любовта,
а вярата далече отлетяла,
та тази адска, глуха тишина
обсебила го беше цяла.
И спрял на пътя – как да продължи
сърцето му, от болка ослепяло?
В очите му солените сълзи
не знаеха ни край, нито начало.
- О, скитниче! На себе си повярвай ти
и пътя ти напред ще заблести!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
