12 feb 2008, 8:43

Видях се

  Poesía » Otra
897 0 3
Видях се
там, където се преплитат
живота и смъртта;
там, където се събират
усмивка и сълза.
Видях се отново
творение на поета сляп,
замисленото слово,
превърнало солта в хляб.
Видях се...
тъй нежна и бяла,
прозаична, но не и вяла,
в ръце понесла спомен
за изгрев, за лъч вековен.
Дали това съм аз?
Видение от мрака,
пожънала студа
от очите... злост не чака,
а миражът оглушал,
стихва призрак... а не провал.
Да ли съм аз?
Тази твоя мъка
затворил в шепи - дал разлъка,
разтвори сърцето си сега,
дали отново ме видя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...