Видях се
Видях се
там, където се преплитат
живота и смъртта;
там, където се събират
усмивка и сълза.
Видях се отново
творение на поета сляп,
замисленото слово,
превърнало солта в хляб.
Видях се...
тъй нежна и бяла,
прозаична, но не и вяла,
в ръце понесла спомен
за изгрев, за лъч вековен.
Дали това съм аз?
Видение от мрака,
пожънала студа
от очите... злост не чака,
а миражът оглушал,
стихва призрак... а не провал.
Да ли съм аз?
Тази твоя мъка
затворил в шепи - дал разлъка,
разтвори сърцето си сега,
дали отново ме видя...
там, където се преплитат
живота и смъртта;
там, където се събират
усмивка и сълза.
Видях се отново
творение на поета сляп,
замисленото слово,
превърнало солта в хляб.
Видях се...
тъй нежна и бяла,
прозаична, но не и вяла,
в ръце понесла спомен
за изгрев, за лъч вековен.
Дали това съм аз?
Видение от мрака,
пожънала студа
от очите... злост не чака,
а миражът оглушал,
стихва призрак... а не провал.
Да ли съм аз?
Тази твоя мъка
затворил в шепи - дал разлъка,
разтвори сърцето си сега,
дали отново ме видя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лара Всички права запазени
