Видях своя татко
Видях го скъпия ми татко
как замина към небето.
И как за времето си кратко
стана диря в битието.
И нещо горе му присвятка -
знак му даваше местото.
И със божествена десятка
той си седна на креслото.
Видях до него друго място -
празно беше и защо ли?
Посочи ми го той във дясно
и със пръсти потрополи.
И сякаш искаше да каже:
тук е твойто място сине!
Но аз в просъницата даже
спрях сърцето да замине.
Аз празното си място, татко,
по-нататък ще заема.
От теб остана още сладко -
с мен не мога да го взема.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
