24 oct 2015, 13:44

Виенско колело

  Poesía
560 0 0

Защо сънувам, щом в реален свят,
аз всеки ден, реално все се движа?
Въпроси изтребително летят,
сънят приспиват и ми сипват грижи.


Сънувам приказки, вълшебства, чудеса,
а всеки ден е диво прозаичен.
С невидими криле в съня летя,
в реалността ме смятат за различен.

 

Но аз го търся онзи, моят сън.
И белези от него даже няма.
Животът се забива, като трън,
в съня ми, който се оказва рана.

 

И изморен от дневни дребноти,
си лягам вечер, за да посънувам.
Филмирам явно своите мечти
и в сънищата си, със тях танцувам.

 

Живея на виенско колело,
което ме върти от сън в реално.
Надявам се. Не ми е все едно,
макар да ме приемат ненормално.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...