24 oct 2015, 13:44

Виенско колело

  Poesía
554 0 0

Защо сънувам, щом в реален свят,
аз всеки ден, реално все се движа?
Въпроси изтребително летят,
сънят приспиват и ми сипват грижи.


Сънувам приказки, вълшебства, чудеса,
а всеки ден е диво прозаичен.
С невидими криле в съня летя,
в реалността ме смятат за различен.

 

Но аз го търся онзи, моят сън.
И белези от него даже няма.
Животът се забива, като трън,
в съня ми, който се оказва рана.

 

И изморен от дневни дребноти,
си лягам вечер, за да посънувам.
Филмирам явно своите мечти
и в сънищата си, със тях танцувам.

 

Живея на виенско колело,
което ме върти от сън в реално.
Надявам се. Не ми е все едно,
макар да ме приемат ненормално.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...