24 окт. 2015 г., 13:44

Виенско колело

555 0 0

Защо сънувам, щом в реален свят,
аз всеки ден, реално все се движа?
Въпроси изтребително летят,
сънят приспиват и ми сипват грижи.


Сънувам приказки, вълшебства, чудеса,
а всеки ден е диво прозаичен.
С невидими криле в съня летя,
в реалността ме смятат за различен.

 

Но аз го търся онзи, моят сън.
И белези от него даже няма.
Животът се забива, като трън,
в съня ми, който се оказва рана.

 

И изморен от дневни дребноти,
си лягам вечер, за да посънувам.
Филмирам явно своите мечти
и в сънищата си, със тях танцувам.

 

Живея на виенско колело,
което ме върти от сън в реално.
Надявам се. Не ми е все едно,
макар да ме приемат ненормално.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...