Виж дошла е есента
в багри е окъпала земята,
а душата е поляла със слана,
за това е тъй горчива тя.
Може би и за това
вече няма птичи песни,
а само жълтите листа
шумолят в нозете ми.
Ти къде ли си сега
скитнико на моята душа?
Виж дошла е есента,
с вятъра зове ни тя сега.
Нека тръгнем по пътеки прашни,
очертани от спомени предишни.
Нека скъсаме вериги натежали,
виж и есента, за нас тя жали.
Ала само вятърът ме чува
и разрошва моите коси.
Тя душата ми бленува
няма, няма да се върнеш ти.
Виж дошла е есента,
в багри е окъпала земята,
плодове на любовта,
сбира спомени моята душа.