Виж ме, изгарям, клечка кибрит съм,
а мислите ми бурен океан.
Не мога, не искам, да заспя,
седя и броя звездите!
Виж ме, в душата ми огъня буен,
готов всичко след себе си да разруши,
а искам само да стоя и да броя звездите,
докато тишината спи!
Виж ме, сърцето ми на камък прилича
и всичко това е добре,
защото някак спира да го нараняват,
излишни страхове!
Виж ме, дори не знам каква съм,
може би съм огън, може би лед,
на брега съм и отново повтарям,
последния изтъркан куплет.
На песента, която бях пяла,
когато сърцето ми бе потънало в лед.
Виж ме, клечка кибрит съм!
Душата ми отново ще изгори!
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados