Виж ме...
Виж ме... много мъничко остава,
преди сама да се доразруша.
Виж ме, вече нищичко не става
от пропитата с сълзи душа.
Бяхме с тебе истински щастливи
май за ден, че може и за два.
После бързо всичко се напраши
от лъжите ти. След тях - вина.
Гледаш, но усмивката я няма.
Има само болка и тъга...
Галиш, но докосваш сянка няма, ...