Виж ме...
Виж ме...
Виж ме... много мъничко остава,
преди сама да се доразруша.
Виж ме, вече нищичко не става
от пропитата с сълзи душа.
Бяхме с тебе истински щастливи
май за ден, че може и за два.
После бързо всичко се напраши
от лъжите ти. След тях - вина.
Гледаш, но усмивката я няма.
Има само болка и тъга...
Галиш, но докосваш сянка няма,
вместо с кожа, с було на страха.
Чувствам силно, много бързо даже
как започвам бясно да руша
любовта. Заменям я с омраза
към отровната ти същина.
Виж ме... на парчета се разпадам
и сред тях я няма любовта.
На страха от ложето си тръгвам,
но се любя вече със мъстта.
Свиквай, нищо мило не остана
да покълне по-нататък в мен.
Усмихвам се! На Аз-а си пристана?
Е, ще се проклинаш някой ден.
© Ива Милорадова All rights reserved.
