Виждал ли си... 

Виждал ли си горяща Тишина?!

Такава съм, когато ме целуваш...

Виждал ли си празно море?!

Такава съм, когато ме напускаш...

Виждали ли си танцьорка без нозе?!

Такава съм, когато не докосвам те в деня...

Виждал ли си мъртво небе?!

Такава съм, когато в нощите самотна спя...

Виждал ли си хляб неизмесен?!

Такава е гръдта ми, жадна за теб...

Виждал ли си Огън погасен?!

Такава съм, когато подминаваш Сърцето ми и мен...

Виждал ли си безумни ръце?!

Такива са моите - покосени (без длани)...

Виждал ли си... ...

А виждал ли си звучна Тишина!?

(и трели в нея на безкрили птици - все още носещи Надежда...) 

Такава съм, когато бездомна тичам пак след теб( неискаща, неможеща да си призная, че теб те нямам...

Ххааааххх, разкъсващ Душата ми Блян...

Ххааааххх, силно дърво, до което опряла съм себе си няма (без глас... само цветен стон...)

Ххааааххх, Дявол безпощаден!!!

Виждал ли си разгневено Слънце!?

Такава съм, когато забравяш сутрин да надникнеш в мен

и да целунеш гърдите ми отвътре...

Тогава облаците не достигат да прикрия с тях гнева и дивото, погубващо ме лошо...

Виждал ли си...

                      Притихнал вулкан...

Такава съм и всеки момент ще избухна,

ЗАЩОТО безумен е този плам,

Неможещ да бъде преживян... надживян... видян, ако не си Обичал някога тъй, че

ДА НЕ МОЖЕШ ДА ДИШАШ БЕЗ НЕГО!

(Любовта е Любов, когато Някой те пожелае тъй както въздуха, който диша...)

                                                   В памет на: поетесата Ваня Петкова

                                                                                                               (Хатидже Сатик)

П.П.                                           

                                                               Моите Истини

                                                  (Проксемика на Чувствата...)

или  

   Как с лекота допускаме хора, докоснали по някакъв начин душите ни, да си отидат!!!

   Как с лекота подминаваме...

   Как Гордо вървим в своето смешно бездушие!

   Страхливи сме! Сковали себе си в презрение и лицемерие живеем във фалш- една явна куртоазия от нас към самите нас! Цинично стоим в пространството, диплим философии... (Кой, кога и как...)

Като еманация на Духа, винаги съм била сама...

Може би така е трябвало да бъде... Може би... Не знам...

Днес има тъга в очите ми. Много тъга...

... Но и много тиха радост...

ЗАЩОТО ЗНАМ: Велика ТАЙНА Е, Магия е ЛЮБОВТА!

Знам как всичко ражда се от Нея...

И Ти... и аз...

И Топлото... и Лошото...

И грозното в красивото... Красивото в уродливостта на грубата материя...

Осъзнах крехкостта на Мига и неговата краткост...

(... неговата значимост в неповторимостта...)

Осъзнах колко важно е да бъдем добри към самите себе си!

Осъзнах колко важно е да можем да си простим дори непростимите неща, защото много взискателни сме към себе си и  се виним дори в момента, в който затваряме очите си- отивайки Там, откъдето сме дошли...

Дааа... Всички идваме от ТАМ...

Затворили страница - отваряйки друга, но преследващи една единствена Мечта...

Да се докоснем до онази Любов, от която сме родени...

... защото Докоснали се до Любовта Агапе, ние цял живот оставаме жадни... Искаме да пием от извора на Нирвана, искаме да се слеем с онази вселенска тишина и да престанем да изпитваме несигурност и страх...

Но за да се случи това първо трябва да се научим да чуваме Сърцата си, да виждаме звука...

... За да можем да почувстваме музиката, която звучи в небесата...

Защото из целия Универс звучи музика - Ангелски хор, който напътства Душите из полетите им... Всяка една Душа  бива посрещната с радост прекрачила Прага на Оня свят- свят от ментални тела, без пол и социална заетост... :)

                                                                                                                                    Л-Е

http://www.vbox7.com/play:0763458f