23 oct 2007, 9:32

Виждал ли си някога падаща звезда...

  Poesía
1.2K 0 4

Виждал ли си някога падаща звезда?...

Снощи... Аз видях...

Една...

Малка...

Мъничка бе тя...

Като камъче, заровено в пръстта...

 

Появи се толкоз бързо...

Ненадейно... Изведнъж...

Но остави тук, във мене спомен...

За красивата небесна ръж....

 

Тя проблесна като пламък

и мигновенно ме плени...

В обаянието й, тъй прекрасно,

влюбени останаха моите очи...

 

За секунда-две видях я...

Но нещо в мене промени...

Даде ми надежда малка...

Но не ще я видя пак, уви...

 

Пожелах си тихомълком

да дочакам моя принц.

Тя видя ме и ми трепна...

Ще го сбъдне... Вярвам й...

 

И когато се усмихнах, тя изчезна

в тъмните небесни ширини.

„Забрави да ми кажеш сбогом”- викнах,

но тя бе вече мъртва...

За втори път...

Уви...

 

Виждал ли си някога падаща звезда?...

Снощи аз видях...

Една...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не,не,не...Защо е толкова романтично...чак немога да го понеса!
    Харесва ми, слабо казано...Стихотворението ти просто Е...
  • може да прозвучи банално, обаче е толкова романтично!

  • Много красиво стихотворение!
    С обич.
  • Красота!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...