15 abr 2015, 20:33

Виждам есента

436 0 0

2/ВИЖДАМ ЕСЕНТА.

Аз виждам вече есента...

Отиде хубавото лято.

Миньорна ми е песента,

тъга ми дойде във душата!

 

До днес се сърдех на пека...

И страдах аз от топлината,

а днес, какво да ви река,

във Слънцето пак търся брата!

 

Сънувам слънчеви лъчи,

ятата птици в синевата

и гледам със отворени очи,

ще се пръждоса ли мъглата!

 

Кога фъртуната ще  спре.

И листопада ще престане.

И есента ще разбере,

че искам лято да остане!

  17.09.2014г. Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...