24 ene 2008, 14:44

Виждаш ли в очите ми неродените ни деца?

  Poesía » Otra
1K 0 19
Виждаш ли в очите ми
неродените ни деца?
Премахни сълзите ми,
призовавайки любовта.
Страхуваш се от грешки?
Не е безгрешен света.
Те ще бъдат човешки,
без да е черен греха.
Прочиташ ли мислите ми,
там е моята празнота.
Така е, когато те няма
и ме оставяш сама.
Докосваш ли сърцето ми
с нежните си ръце?
Горещо е. Топя се
и се глезя като дете.
Проникваш ли в разума ми?
Да, плаши ме смъртта.
Но не ме е страх от нея,
когато ме държиш за ръка.
Погазваш ли съня ми,
идвайки тихо в нощта?
Изтръгваш ли дъха ми,
покорявайки страстта?
Виждаш ли в очите ми
неродените ни деца?
Тогава, знай, обичам те!
Аз съм само твоя жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...