Jan 24, 2008, 2:44 PM

Виждаш ли в очите ми неродените ни деца?

  Poetry » Other
1K 0 19
Виждаш ли в очите ми
неродените ни деца?
Премахни сълзите ми,
призовавайки любовта.
Страхуваш се от грешки?
Не е безгрешен света.
Те ще бъдат човешки,
без да е черен греха.
Прочиташ ли мислите ми,
там е моята празнота.
Така е, когато те няма
и ме оставяш сама.
Докосваш ли сърцето ми
с нежните си ръце?
Горещо е. Топя се
и се глезя като дете.
Проникваш ли в разума ми?
Да, плаши ме смъртта.
Но не ме е страх от нея,
когато ме държиш за ръка.
Погазваш ли съня ми,
идвайки тихо в нощта?
Изтръгваш ли дъха ми,
покорявайки страстта?
Виждаш ли в очите ми
неродените ни деца?
Тогава, знай, обичам те!
Аз съм само твоя жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...