ЩЕ ЧАКАМ НЕГО
Идете си.
Не искайте любов.
Не мога със ръце да я раздавам.
В сърцето ми Един направи брод...
За втори брод във него място нямам!
Със името му диша в мен денят.
В зеницата на слънцето пулсира.
Вървете си.
Не чакайте от мен.
Обрекох се на Него до умиране!
Обичам го - до фибра и до смърт.
Без него мойта песен пада мъртва.
Ще чакам. Ще го чакам до Деня,
когато хоризонтът ще избухне...
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
невероятно красиво и стойностно стихотворение...
прегръщам те, мила Люси...с обич.