29 mar 2013, 18:55

*Вик 29.03.2013

  Poesía » Otra
432 0 0

Практика и медитация прекрасна
ме зарежда със вълшебство, добрина.
Реалността обаче е така ужасна,
късно осъзнавам своята вина.

Приемам ежедневната умора,
уважавам най-близките си на света,
но сякаш трудно е да бъдем хора
и лесно се предава наш′та добрина.

Изкушаваме се да крещиме,
за да не чуем своите сърца,
даже не желаем да простиме,
защото няма смисъл от това?

Изход ли е да се разделиме,
за да си страдаме във самота?
Себе си дали ще победиме,
ще бъдем ли щастливи на света?

Преча ли наистина, кажете,
ограничавам ваш′та свобода?
Вас оставям ви да изберете...
Обичам ви, не искам да умра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...