Практика и медитация прекрасна
ме зарежда със вълшебство, добрина.
Реалността обаче е така ужасна,
късно осъзнавам своята вина.
Приемам ежедневната умора,
уважавам най-близките си на света,
но сякаш трудно е да бъдем хора
и лесно се предава наш′та добрина.
Изкушаваме се да крещиме,
за да не чуем своите сърца,
даже не желаем да простиме,
защото няма смисъл от това? ...