Практика и медитация прекрасна
ме зарежда със вълшебство, добрина.
Реалността обаче е така ужасна,
късно осъзнавам своята вина.
Приемам ежедневната умора,
уважавам най-близките си на света,
но сякаш трудно е да бъдем хора
и лесно се предава наш′та добрина.
Изкушаваме се да крещиме,
за да не чуем своите сърца,
даже не желаем да простиме,
защото няма смисъл от това?
Изход ли е да се разделиме,
за да си страдаме във самота?
Себе си дали ще победиме,
ще бъдем ли щастливи на света?
Преча ли наистина, кажете,
ограничавам ваш′та свобода?
Вас оставям ви да изберете...
Обичам ви, не искам да умра!
© Красимир All rights reserved.