14 oct 2018, 11:59

Вик

  Poesía
419 1 0

ВИК

 

Всеки миг идва със своето неповторимо дихание,
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,

 

занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие,
спиращо пред блясъка на разкоша, парите, златото,
пред безграничната бедност, липсата на доверие,
залязващите Вяра, Добрина, Любов по земята.

 

Изплашеното вдишване в мига на раждането
и алчната глътка на живота в последния миг ,
затварят размера къс, или дълъг на битуването -
сърдечно звънтящ в страсти и мечтание вик.

 

13 10 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...