15 sept 2016, 18:00

Вик за помощ

  Poesía » Otra
712 1 0

Господи, при Теб пак идвам.

Обърканото ми сърце тъжи.

Отгоре, знам, Ти всичко виждаш.

Как да постъпя, ми кажи?!

 

Уж все избирам пътя с Тебе,

уж правя правилно нещата…

А резултатът е плачевен

и наранена е душата.

 

Какво да сторя, Татко мили,

не ме оставяй да сгреша!

Във трудностите дай ми сили,

подпри ме с Твоята ръка.

 

Нашепвай ми във тъмнината

къде и колко да вървя.

Учи ме да платя цената

за да си върна радостта.

 

Как да постъпя? Не, не зная.

От Тебе прося мъдрост днес.

Тежките мисли ще оставя.

В сърцето ми Ти смело влез.

 

И думи нашепни ми тихи,

донасящи от Твоя мир.

Товара нежно отнеми ми,

да видя изход най-подир.

 

И да си спомня обещаното

за мен и моя дом в Христа.

Да заменя сърцето си – раздраното,

с надеждата и радостта.

 

Лъжата да отхвърля бързо

за да погледна пак напред.

Да придобия нова дързост

и пак да стана като Теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...