Господи, при Теб пак идвам.
Обърканото ми сърце тъжи.
Отгоре, знам, Ти всичко виждаш.
Как да постъпя, ми кажи?!
Уж все избирам пътя с Тебе,
уж правя правилно нещата…
А резултатът е плачевен
и наранена е душата.
Какво да сторя, Татко мили,
не ме оставяй да сгреша!
Във трудностите дай ми сили,
подпри ме с Твоята ръка.
Нашепвай ми във тъмнината
къде и колко да вървя.
Учи ме да платя цената
за да си върна радостта.
Как да постъпя? Не, не зная.
От Тебе прося мъдрост днес.
Тежките мисли ще оставя.
В сърцето ми Ти смело влез.
И думи нашепни ми тихи,
донасящи от Твоя мир.
Товара нежно отнеми ми,
да видя изход най-подир.
И да си спомня обещаното
за мен и моя дом в Христа.
Да заменя сърцето си – раздраното,
с надеждата и радостта.
Лъжата да отхвърля бързо
за да погледна пак напред.
Да придобия нова дързост
и пак да стана като Теб!
© Галина Пенева Todos los derechos reservados